Как ефектът на Зейгарник помага да подобрим производителността си?
Когато започнете да работите върху нещо, но не го завършите, мисълта за недовършената работа продължава да се появява в съзнанието ви, дори когато се занимавате с други неща. Подобна мисъл, която ви насърчава да се върнете и да довършите започнатото, всъщност е проявление на ефекта на Зейгарник.
Друга проява на този ефект се наблюдава, когато човек прекъсне с гледането на сериал или с четенето на книга, но по-късно осъзнае, че моментът, който си спомня най-ярко, е именно прекъсването.
Ефектът на Зейгарник се използва активно от режисьори, сценаристи и рекламисти с цел да се задържи вниманието на зрителя. Филмовите трейлъри също са изградени на този принцип – те се състоят от много незавършени части, за да може мозъкът ви да поиска да довърши работата и да сглоби цялата картина. Но тогава ще трябва да си купите билет и да отидете на кино. Така вече сте попаднали в капана на ефекта на Зейгарник.
При изучаването на проявите на този психологически ефект учените са въвели понятието “когнитивно напрежение“, понеже, щом започнете да изпълнявате дадена задача, в мозъка се създава напрежение. А единственият начин да се отървете от него е да изпълните задачата и да получите дозата си допамин като награда.
Ако не завършите задачата обаче, мозъкът ви постоянно ще ви напомня за нея. Когнитивното напрежение стимулира връщането на мисълта за незавършената задача в краткосрочната памет. Тя ще ви напомня за него, докато не го завършите.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ... Кои са 10-те ключови поведенчески умения за успех в ИТ-сферата? Как да направите кариера в голяма компания 5 полезни умения, които ще ви помогнат при кандидатстване за работа
Ефектът на Зейгарник може да намери приложение и при изпълняването на дейности от ежедневието, като например:
Подобряване на процеса на учене
Ако учите за изпит, предварително се подгответе да разделите процеса на блокове. Прекъсвайте всеки блок в нелогичен момент в средата на учебния материал. Мозъкът ви ще го запомни много по-добре за разлика от подготовката ви през нощта, когато ще трябва да натрупате всички знания наведнъж.
Подобен подход може да се използва и в други случаи, например, когато изучавате голямо количество данни. Ако разделите информацията на части и правите кратки почивки между тях, мозъкът ще продължи да обработва информацията в тези пропуски и вие ще я запомняте много по-добре. Само една минута почивка е достатъчна, за да постигнете желаните резултати.
Преодоляване на отлагането
Често отлагаме задачите за последния момент, а тогава ги изпълняваме, а когато той дойде, работим с трескава бързина, за да спазим крайния срок. Тази тенденция води до много стрес и по-ниска производителност.
За да се справите с проблема, можете да прибегнете до психологическия ефект на Зейгарник, като започнете стъпка по стъпка. Например най-напред отворете файла на проекта, с който работите. Това ще бъде незавършено действие по отношение на цялата задача. Според ефекта на Зейгарник мозъкът ще продължи да мисли за случая. И ще ви бъде много по-лесно да направите следващата стъпка. И така нататък, докато завършите целия проект. Разбира се, може и да не успеете да го направите наведнъж, но така или иначе можете да преодолеете отлагането.
За съжаление обаче тази техника не работи във всички случаи. Ако очаквате да бъдете възнаградени за определена работа, умишленото прекъсване на задачата на части само влошава производителността и мотивацията за продължаване.
Съществува и друг проблем, който ограничава приложението на този ефект. Ако броят на незавършените задачи е твърде голям, мозъкът ви ще бъде претоварен. В допълнение към работата по текущата задача, тя ще трябва да изразходва ресурси за много други, незавършени задачи. Ще започнете да се чувствате стресирани, концентрацията ви ще се влоши и производителността ви ще намалее.
Има два начина да се справите с този проблем. Първият е да ограничите използването на ефекта на Зейгарник до максимум три проекта, за да не претоварвате мозъка си.
А вторият е да възложите на друг някои от недовършените задачи. Тогава мозъкът ще възприеме тези задачи като завършени и ще освободи част от “оперативната памет” за текущите такива.