Преводаческото поприще съдържа очарование и шик, ореол на тайнство и привилегированост

Разговор с доц. д-р Дария Карапеткова, преводач и преподавател

Дария Карапеткова е едно от най-известните имена, когато стане дума за преводаческата професия. Доцент в катедра „Романистика“ и ръководител на Италианския модул в магистърска програма „Преводач-редактор“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите ѝ са в областта на теорията и практиката на превода.

С доц. д-р Дария Карапеткова разговаряме по темата какво би спасило преводаческата професия при навлизането на изкуствен интелект и какви качества трябва да притежава един млад човек, за да бъде успешен в сферата.

Как се насочихте към тази професия?

Всъщност имам две професии, които според мен се допълват логично, тъй като е за предпочитане човек да преподава нещо, в което има собствен опит и натрупани практически наблюдения отвъд несъмнено важния теоретичен багаж. Така че съм преподавател по превод и граматика на италианския език, а същевременно и преводач.

Все повече се убеждавам, че не съм била изключение, когато съм започнала да превеждам поради ентусиазма, породен от срещата с определена книга, която съм пожелала да направя достояние на българските читатели.

Ясно е, че в основата на този път стоят дълги периоди на уединена работа с текста, но оттам нататък стават важни контактът с издателите, адекватността на литературния вкус, информираността за актуалните процеси в културата, която е обект на интереса ти. Комплексно е, става бавно и съм твърдо убедена, че образованието има основна заслуга за формирането на този тип сетива. Софийският университет ми е дал много.

Какви бяха първите Ви стъпки?

Като новобранка имах предимството, че все още разполагах с нужното време, за да се захвана дори с повече от един проект едновременно. Не го препоръчвам с днешна дата, но тогава стана така, че в рамките на една година видяха бял свят цели три мои превода – разбира се, работени в продължение на достатъчно дълго. Оттам се завихри целият процес и в относително кратки срокове успях да си дам сметка какъв тип текстове търся и харесвам за превод. Това не е без значение, защото при повишена заетост човек трябва да знае кое поддържа мотивацията и интереса му, защото всичко рефлектира върху темповете на работа и довеждането й до край.

Кои ценни житейски уроци научавате от работата си?

Можеш да научиш много за един човек, докато го превеждаш (работя и с устен, и със специализиран превод). Един автор може да пише прекрасно, а да не умее да говори интересно. Читателите вероятно открай време, но особено напоследък гледат на читателското си преживяване като на вид терапия и имат съответните изисквания, което силно деформира оценъчните критерии за литературния продукт.

Успехът е вироглаво животно, което обаче е подвластно на модата. Повечето хора, които си купуват преведена книга, не се чувстват излъгани, ако разберат, че преводът е бил доукрасен, дописван или с променени характеристики спрямо оригинала. Ако искаш да си преводач, не можеш да си позволиш да умееш само това, трябва да култивираш информираност по редица въпроси, трябва да преодолееш и вродената си саможивост.

Оценката за едно преводаческо решение трябва да държи сметка за обстоятелствата, при което е взето – имам предвид епохата и разбиранията за начина на работа, които са важали тогава.

Как минава един Ваш ден?

Различно, но общото е, че денят ми винаги започва с най-добри намерения за стройна и предвидима ефективност, а протича хаотично и в режим „на няколко стана”.

Какви са проблемите в бранша?

Самият бранш има толкова подбраншове, че проблемите в тях често са специфични за всеки. Напоследък беше казано много във връзка с ниското заплащане и една от най-съществените му последици – принудата да се съкращава времето за работа в полза на повече отхвърлен обем.

В областта на художествения превод бих посочила като проблем схващането, че водещ в превеждането е вътрешният усет на преводача, а не знанията за контекст, жанр, регистър, техника, вярност и еквивалентност. При специализирания превод голяма пречка е липсата на единност и своевременна актуализация на някои правила, например тези за транскрибиране.

Какви качества трябва да притежава съвременният добър преводач?

Откровено казано, за мен качествата на добрия преводач са едни и същи точно колкото за съвременните ни събратя, толкова и за представителите на гилдията в предишните периоди от нейното развитие. Друго е различното: критериите за добрия превод така, както ги разбират предходните сезони от съществуването на преводаческата дейност. И вероятно най-същественото е да си дадем сметка, че в резултат от смяната на тези сезони е извървян един много смислен път в посока все по-сполучливото пресъздаване на оригинала. Това се е получило благодарение на натрупано знание, задълбоченост и опознаване на различията между езиците, културите и комуникационните навици. Не е в ничий интерес да се връщаме назад към вече надскочени етапи, каквото правим, когато „побългаряваме”.

Какво ще спаси преводаческата професия след навлизането на AI и специализираните софтуери за автоматичен превод?

Това, което отличава професионалиста от дилетанта: качеството. Иска ми се да вярвам, че дълбочината и креативността, както и безкрайността на въображението, винаги ще останат присъщи на човека, а не на машината.

Има и друг сценарий: хората да се предадат в плен на леността, която машинните услуги насърчават. Да се подчинят доброволно на разума, който те сами са създали като вторичен на собствения си. Какъв печален финал на толкова векове човешка еволюция. Като повторим това интервю след сто години, ще видим кой от двата сценария се е сбъднал.

Какво би привлякло бъдещите кадри към тази професия?

Интелектуалното предизвикателство, което се съдържа в нея. Не и заплащането, поне докато у нас то не стане пропорционално на времевата и интелектуалната инвестиция. За щастие преводачите винаги са хора, които работят това на първо място поради някаква вътрешна потребност, която ги мотивира повече от всички битови условия, които професията осигурява. По тази причина смятам, че тя ще остане и занапред толкова привлекателна, колкото е в момента. Защото и днес преводаческото поприще съдържа очарование и шик, един загадъчен ореол на тайнство и привилегированост, който съблазнява младите хора да желаят такава реализация.

Какво е бъдещето на професията?

Каквото и да разправят, аз твърдя, че е светло.

Интервю: Живка Аджеларова
Снимка: личен архив

ВИЗИТКА

Дария Карапеткова е магистър по италианска филология и по европейска интеграция на СУ „Св. Кл. Охридски“. Доцент в катедра „Романистика“ и ръководител на Италианския модул в магистърска програма „Преводач-редактор“. Интересите ѝ са в областта на теорията и практиката на превода. Автор на литературоведски и интердисциплинарни изследвания, постоянен сътрудник на „Литературен вестник“, списанията „Езиков свят“ и „Литературата“. Носител е на ордена „Звезда на Италия“ за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Пчеларството е пример за високоинтелектуален труд
Стайлингът като начин да говорим за себе си без думи
Идеите за успеха и мечтаното облекло си приличат...

Професии

Leave a Reply