MyJob

Всички имаме някакво мнение по даден въпрос и понякога сме толкова убедени в него, че често сме готови на всичко, за да докажем правотата им. 

Но замисляли ли сте се някога дали въпросното мнение е ваше наистина или се е формирало под нечие влияние? 

Това явление в психологията се нарича “Ефект на спящия”. В тази статия ще разгледаме неговите особености, ще научим как да проверим силата на своите убеждения и как да се пазим от влиянието на съмнителна информация.

Кога се проявява “Ефектът на спящия”?

“Ефектът на спящия” е термин, който се използва за описание на влиянието на дадена информация върху мнението на хората. Особено ако става въпрос за непотвърдена информация или такава от ненадежден източник.

Феноменът се проявява, когато човек първоначално пренебрегва дадено съобщение, защото смята, че не е достоверно, а след определен период от време (обикновено няколко месеца) постепенно започва да се убеждава, че то е вярно.

Каква е историята на “Ефекта на спящия”?

Феноменът е открит за пръв път в САЩ през 40-те години на миналия век по време на Втората световна война, когато учените Ховланд, Лумсдейл и Шефилд решават да проверят въздействието на армейските пропагандни филми върху отношението на войниците към войната. В поредица от експерименти е установено, че мнението на войниците за войната 5 дни след гледането на филма “Битката за Британия” не се различава от първоначалната им позиция, докато след 9 седмици ситуацията се променя значително: пропагандата работи и войниците започват да имат по-добро отношение към войната.

Карл Ховланд, професор в Йейлския университет, нарича този феномен на забавеното въздействие на информацията върху хората “ефект на спящия”. 

Истинността на феномена е била многократно критикувана от други представители на научната психология, тъй като не може да се твърди със сигурност, че самото гледане на филми е променило възприятията на войниците след по-дълъг период от време.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Какви са начините да подобрите самочувствието и увереността си?
Какво представлява техниката time-boxing?
Как ефектът на Зейгарник помага да подобрим производителността си?

Как работи “Ефектът на спящия”?

Представете си следната ситуация: гледате репортаж за ресторант, който харесвате и посещавате редовно, но в репортажа той е остро критикуван. По-късно разбирате, че материалът е бил поръчан от конкурент, което означава, че на информацията в него не може да се вярва, така че мнението ви за ресторанта за момента не се повлиява изобщо. 

На по-късен етап обаче може вие самите да забележите проблем, което да ви накара да си спомните информацията от репортажа и окончателно да спрете да ходите в ресторанта. 

Колкото и парадоксално да звучи, след известно време започваме да вярваме в това, в което първоначално не сме вярвали.

Съществуват три хипотези, които се опитват да обяснят ефекта на съня.

• Забравяне

При изучаването на процеса на убеждаване Карл Ховланд и колегите му предполагат, че “ефектът на спящия” се появява, защото забравяме първоначалната негативна нагласа, че източникът не е надежден, и в паметта ни остава само информацията за самото съобщение.

• Дисоциация

По-късно учените коригират позицията си и предлагат нова теория, според която с течение на времето асоциацията на източника на информация със самото съобщение отслабва в съзнанието на човека. С други думи, знанието и отношението вече не са свързани и съществуват независимо едно от друго. За да проверят теорията за дисоциацията, изследователите проучват отношението на хората към лекарствата, като им предлагат информация от реномирани учени и непонятни вестници. Непосредствено след получаването на информацията доверието в информацията от авторитетни източници е по-голямо, докато след 4 седмици ситуацията се променя драстично: доверието в информацията от вестници се увеличава, а “авторитетната” информация става по-съмнителна. Припомнянето на първоначалната ситуация на изследваните лица ги връща към първоначалното им отношение към въпросния проблем.

• Диференциално разграничение

Ховланд и колегите му не успяват да обяснят защо се забравя предимно достоверността на източника, а не самото съобщение, въпреки че и двата компонента са еднакво валидни. Този въпрос е изследван от Greenwald, Pratkanis и техния екип в серия от експерименти, предназначени да определят специфичните параметри, необходими за проявата на ефекта на покой. Резултатите показаха, че степента на отслабване на излагането на информация и на нейния увреждащ фактор (ненадежден източник) зависи от последователността, в която те са били представени на индивида. С други думи, “ефектът на спящия” се появява, когато информацията предшества съобщението за съмнителния произход на информацията. По този начин паметта на източника се изтрива, като остава само въздействието на получената информация.

Условия за въздействието на “ефекта на спящия”

Изследователите предполагат, че “ефектът на спящия” се проявява само когато едновременно са изпълнени следните условия:

• Посланието е формулирано ясно, емоционално и убедително;
• Влошаващият стимул (ненадеждността на източника) е достатъчно силен, за да попречи на моментната промяна в отношението на лицето към информацията;
• Между непосредствената оценка на отношението и забавената оценка е изминало достатъчно време;
• Самото послание е достатъчно силно, за да повлияе на промяната в отношението по време на забавената оценка.

Въпреки че едновременното присъствие на горепосочените фактори е доста рядко срещано в реалния живот, не бива да се пренебрегва възможността за появата на “ефекта на спящия”. Ежедневно се сблъскваме със ситуации, в които мнението ни може да бъде повлияно от на пръв поглед незначителен детайл, например когато четем цветна брошура за екскурзия с добра отстъпка, накрая откриваме, че цената на екскурзията не включва храна, или в края на статия за предимствата на определен продукт откриваме компрометиращи факти за производителя.

Всеки път, когато получаваме убеждаваща информация с обезценяващ стимул, рискуваме да усетим ефекта на заспиването. Бъдете внимателни, проверявайте достоверността на източниците си на информация, проучвайте допълнителна информация, съвети и факти, бъдете критични и проявявайте здравословно любопитство. Това ще ви помогне да запазите позицията си и да се предпазите от манипулации.

Полезно