Защо изкуственият интелект няма да отмени нуждата от професионален фотограф – разговор с детския фотограф Десислава Грамадникова
Десислава Грамадникова е детски фотограф с близо 20-годишен професионален опит. Служебните ѝ ангажименти ежедневно я срещат с много деца и млади хора. У някои от тях се поражда интерес към фотографията, още докато тече фотосесията им.
Десислава се насочва към професията, малко след като става майка за втори път. Тя смята, че фотографията е онова специално нещо, което ѝ дава възможност да наблюдава отношенията между хората.
Ето какво още сподели тя пред нашия екип.
Здравей, Деси! Как се насочи към фотографската професия?
Малко след като се роди дъщеря ми, изпаднах в тежка депресия. Мога да кажа, че в този момент фотографията беше тази, която ми помогна. Купих си цифров фотоапарат и започнах да снимам малката. Имам и по-голям син, но когато той се роди, имах лентов фотоапарат. Тогава такива имаше на пазара.
Първоначално започнах да правя макроснимки на вода. По това време никой не се занимаваше с такъв тип снимане. Затова се налагаше да търся информация за техниките от руски сайтове.
Фотографията ми помогна да се справя с депресията. След една година реших да снимам деца. Тук ще направя едно важно уточнение – аз съм детски фотограф. Не мога да снимам пейзажи, например. Фотографията не е нещо универсално, а има подразделения, които я правят строго индивидуална за всеки човек.
Кои ценни житейски уроци научаваш от работата си?
Отново се връщам на факта, че се занимавам с детска фотография. В ежедневието си се срещам с много семейства с деца на различни възрасти. Това ми помогна да вникна в нещо много интересно – какви са отношенията в семейството и как тези отношения рефлектират върху поведението на децата. Понякога дори се шегувам, че работата ме е превърнала почти в психолог. Виждала съм добрите и лошите неща в отношенията в едно семейство, независимо дали говорим за връзка дете-родител, дете-баба и дядо, родители-баба и дядо.
Какви са трудностите във фотографския бранш?
Както и в други професии, фотографската работа не е добре платена. Освен това човек трябва да си търси клиентите сам. С годините разбрах, че последното се случва и в други сфери на работа.
Особено важна роля за фотографа играе рекламата.
През времето съм опитвала какви ли не методи да рекламирам работата си. В началото, когато социалните мрежи не бяха така размити, съм публикувала там. Рекламирала съм и чрез транспаранти, дори в радиото. Накрая обаче разбрах, че най-добрата реклама всъщност е от уста на уста. За хората от сферата на рекламата нещата стоят по различен начин, защото те знаят различни методи за реклама. За мен обаче най-добрата визитна картичка са снимките ми.
Както вече споменах, тази професия не е добре платена, което също създава трудности. В сравнение, в другите страни фотографията е много високо ценена. Ако аз обаче сложа такива цени, тук, в България, няма никой да дойде при мен.
Хубавата страна за мен е, че нямам строго определено работно време от 8:00 до 17:00 часа. Имало период, в който съм била на такъв режим, но тогава разбрах, че това не е за мен. Предпочитам да разполагам с цялото си време. Не мога да отрека, че понякога имам много натоварени периоди и ми се налага да работя и през почивните дни. Въпреки това обаче разполагам с времето си и имам свобода.
Какви качества трябва да притежава съвременният добър фотограф?
Най-важното за един фотограф е да не се ограничава в рамки, а да се стреми да разширява светогледа си. Пагубно би било да следва някаква мода, вместо да прави нещата, които сам вижда. Да не забравяме, че техниката се променя и постоянно се актуализира, изображенията стават изключително качествени и прецизни. Затова основно значение за истинската фотография придобива различния поглед.
Най-лесното нещо във фотографията е човек да се научи да борави с техниката. Въпрос на усещане е обаче да се направи една качествена снимка.
Зрителят понякога прави разлика при еднакви кадри – единият му харесва, а другия не. дори не може да обясни защо е така. Истината е, че зависи много от искрата, която творецът притежава всъщност. Истинският фотограф понякога съвсем умишлено пристъпва правилата с цел да изпълни идеята си.
Тук е важно да кажем, че във фотографията също има правила, както във всяка наука. Нужно е човек да ги знае, най-малкото защото така по-лесно може да ги наруши по начин, по който няма да навреди на изкуството.