MyJob

В ежедневието си постоянно сме принудени да намираме решения на проблемни ситуации. Толкова сме свикнали с това, че често подхождаме към проблемите автоматично.

Смятаме, че ако веднъж сме успели да решим даден проблем по определен начин, особено ако сме го правили много пъти, то избраният от нас начин работи, и дори не се замисляме доколко е ефективен и дали има други начини да постигнем желания резултат много по-лесно.

Тази предразположеност е несъзнателна и дори да не се съпротивляваме да обмисляме алтернативи, мозъкът ни просто не ни позволява да го направим. Това явление е изследвано от много учени, но днес искаме да се съсредоточим върху резултатите от експериментите на Абрахам Лачинс.

В тази статия ще научите какво представляват когнитивната ригидност и ефектът на Лачинс, какви са те и как да сведете до минимум последиците от тях.

А ако искате да разберете всички тънки нюанси на човешкото мислене, да научите особеностите на когнитивните и познавателните процеси и да схванете смисъла на логическите парадокси и когнитивните изкривявания, непременно се запишете в нашата онлайн програма “Когнитивна наука”, която ще ви позволи не само да придобиете теоретични умения, но и да овладеете техники на мислене, които ви позволяват бързо да вземате ефективни решения и да намирате творчески подходи към трудните проблеми.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Как да се справим с вредното обществено мнение?
Как и защо да обичаме себе си?
Нараства ли броят на жените, които искат да работят в ИТ-сектора?

Когнитивна ригидност и ментални модели

Още през XVII в. английският философ Франсис Бейкън казва, че хората са склонни да игнорират данните, които оспорват тяхната преценка: когато вземаме решение, всичко, което е в наша полза, привлича вниманието ни, но игнорираме противоположната информация. 

Този феномен е наблюдаван многократно от много изследователи в областта на социалните и психологическите науки: първоначално те са изхождали от хипотезата, че проблемът се крие в самите доказателства, и са проучвали защо човек, достигнал до определена гледна точка, губи способността да възприема информация, която ѝ противоречи, и не вярва дори на най-очевидните и неоспорими факти, които говорят за обратното.  По-нататъшното изучаване на явлението обаче доведе до разбирането, че в основата на явлението стоят много по-фундаментални механизми.

Изследването на човешките познавателни способности разкрива феномена на когнитивната ригидност или негъвкавост на мисленето, който се състои в това, че човешкият мозък не е готов да променя концептуалната картина на заобикалящия го свят при обработката на нова информация. Именно когнитивната ригидност ни пречи да създаваме и използваме нови, по-ефективни стратегии за поведение.

По този начин когнитивната ригидност е фиксиране на мисленето върху обичайни стратегии, използвани в миналото, и неспособност да се реагира на нови ситуации по нов начин. 

Особена роля в изследването на когнитивната ригидност играе немският психолог Карл Данкер, който изучава способността на хората да използват познати обекти по нов начин. Резултатите от експериментите му показват, че това е много труден процес за човешкия мозък, тъй като той вече е формирал връзка между определен обект и неговата функция. Данкър нарича този вид когнитивна ригидност функционална фиксираност 

Когнитивната ригидност в мисленето води до мисловни модели, които са идеи и стратегии, формирани в мисленето в резултат на предишен опит, и които определят хода на по-нататъшните мисли и действия.

Терминът е въведен от шотландския психолог Кенет Крейг, който изказва хипотезата, че човешкият мозък създава минимодели на заобикалящата го реалност, за да предвиди бъдещи събития. 

Формирането и запазването на ментални модели става чрез редица когнитивни инструменти, които включват:

• Генерализация – всеки изолиран случай от житейския опит се възприема като типично явление.
• Изкривяване – в резултат на преживяването мозъкът ни преувеличава някои елементи и подценява други.
• Конструиране – ако в анализа на дадена ситуация има неяснота, мозъкът ни принуждава да намерим най-правдоподобното обяснение, като го приемем за реалност, за да я разрешим.
• Проучване – когато анализираме информация отвън, ние възприемаме само тази, която съответства на нашето текущо мнение, настроение и състояние.

Както виждаме, всички гореспоменати инструменти водят до изкривяване на човешкото възприятие на реалността, но те се формират в мисленето ни, за да можем да си обясним причините и следствията, да си изградим цялостна картина на света и да придадем смисъл на житейския си опит като цяло. Този стремеж на мозъка ни да опрости обработката на информация е съвсем естествен, тъй като спестява умствена енергия, необходима за решаването на наистина сложни проблеми. Освен това, за да оцелее, всеки жив организъм трябва да се адаптира към заобикалящата го среда, като развива бързи, може да се каже автоматични реакции на познати ситуации.

Ако обаче в животинския свят подобна особеност на мисленето има смисъл, защото няма толкова много варианти на събития, то за хората тя е изключително неефективна, защото до голяма степен ограничава способностите им за обективна преценка, учене и развитие, творческо мислене и намиране на най-добрите начини за решаване на проблеми. По-специално, когнитивната ригидност и мисловните модели водят до ирационални нагласи, от които е доста трудно да се отървем и които могат да доведат до редица сериозни психологически проблеми.

Именно когнитивната ригидност ни пречи да създаваме и използваме нови, най-ефективни поведенчески стратегии.

По този начин когнитивната ригидност е фиксиране на мисленето върху обичайни стратегии, използвани в миналото, и неспособност да се реагира на нова ситуация по нов начин. 

Полезно