Как да различаваме добрите идеи?

Малко са решенията, които променят света, а завършващите студенти рядко правят истински революционни избори.

Историята на една добра идея, която е променила света

През 1995 г. млад компютърен специалист от Станфордския университет избира темата на дисертацията си. Той не е сигурен по какъв начин може да се отрази на цялата му кариера, затова прави списък с 10 идеи, които му допадат.

Една от идеите, които засяга сравнително новата по това време World Wide Web, която е изобретена само шест години преди тези събития. На студента му е интересно дали е възможно да се създадат сайтове с хипервръзки по същия начин, по който учените вмъкват цитати в трудовете си.

Тук е моментът да разкрием и името на този младеж – Лари Пейдж. Проектът му, първоначално наречен BackRub, в крайна сметка се превръща в основа на алгоритъма PageRank и на търсачката на Google. Стойността на компанията майка на Google Alphabet е над 1 трилион долара.

Оказва се, че идеята, в която Лари Пейдж първоначално не е сигурен, в същността си е гениална и променя начина на работа в интернет.

Възможно ли е втората ни идея да е най-добрата?

Като цяло проучванията показват, че хората рядко осъзнават реалната стойност на собствените си идеи. Това означава, че често не успяваме да видим потенциала на страхотните идеи, изоставяме ги и губим време за по-малко перспективни проекти. За щастие, това изследване предлага и някои умни начини да избегнете тази грешка.

Едно от най-проникновените проучвания е проведено от професор Джъстин Бърг засяга именно въпроса, че втората идея е най-добрата.

В поредица от експерименти той моли участниците да предложат нови продукти или услуги – например нови видове фитнес уреди или вълнуващи туристически маршрути. Участниците първо съставят списък с първоначални идеи и ги подреждат по предпочитание, след което имат време да развият концепциите си. След това жури от независими съдии оценява качеството на окончателния вариант.

След като анализира данните за цялата група, Берг установи, че средно НЕ първият избор на участника е бил най-добрият, а вторият.

При по-нататъшно проучване Берг установява, че оценките на участниците са били изкривени от нивото на абстракция на суровите идеи.

Участниците предпочитат най-вече конкретните концепции, които изглеждаха най-лесни за изпълнение.

“Конкретната идея обикновено е по-близо до абсолютния потенциал, така че не е необходимо да я отхвърляте веднага. Стойността на една идея вече е относително очевидна. Ето защо хората често отхвърлят по-абстрактни идеи, които е невъзможно да се приложат веднага.” – казва Берг.

С развитието им обаче потенциалът на абстрактните идеи скоро става очевиден, което ги прави по-популярни сред независимите съдии.

Как да идентифицирате добрите идеи?

Както показват резултатите на Берг, ние постоянно пропускаме най-добрите идеи, защото просто не сме в състояние да разпознаем златните им ключалки. Как обаче могат да бъдат подобрени тези способности?

Като се има предвид, че интуицията често ни заблуждава, добре е да развиете правилно рефлексивно мислене. Берг например установява, че е възможно да се подобрят прогнозите на участниците. Затова ги моли да обосноват оценките си – просто мисловно упражнение, което помага да се оценят по-абстрактни идеи.

“Основното е, че трябва да се отнасяте сериозно към размисъла и да сте готови да промените мнението си” . казва Берг.

В общи линии, казва Берг, можем да отложим окончателния избор, докато не разработим няколко конкурентни варианта. След допълнително обмисляне една абстрактна идея, която първоначално не е изглеждала много обещаваща, ще започне да придобива съдържание и скоро може да изглежда по-вълнуваща.

Рохелио Пуенте Диас, професор по маркетинг в Университета на Анахуату в Северно Мексико, е съгласен, че хората трябва да внимават да се доверяват на първоначалните оценки. Според неговите наблюдения хората често са склонни да се доверят на “метакогнитивните усещания”. Това са предчувствията за това дали идеята ще проработи или не, на база на което преценяваме качеството на дадена идея. А те могат да бъдат пристрастни.

Според Рохелио Пуенте Диас обаче един от най-големите проблеми е необоснованият оптимизъм по отношение на потенциалния успех на дадена идея. “Склонни сме да гледаме само на положителните страни”, казва Пуенте Диас. По същата причина той препоръчва съзнателно да си представяте защо дадена идея може да се провали.

Ако възприемете този подход заедно с предложението на Берг, за да развиете две идеи и да разберете докъде могат да доведат, можете да съставите списък с плюсове и минуси за всяка от тях.

Вложете колкото се може повече усилия, за да помислите какво може да се обърка и какво ще се получи най-добре. По този начин можете да предотвратите проблеми, които в крайна сметка ще доведат до неуспех, и ще сте сигурни, че избраната от вас блестяща идея е осъществима.

Проучване на мнението на другите

Може би най-сигурният начин да постигнете успех е да проучите мнението на другите – за предпочитане на тези, които може да се интересуват от вашия продукт или услуга. Професорът по маркетинг в Университета на Колорадо, Боулдър, Лора Корниш казва, че повечето организации правят проучвания на потребителите на сравнително късен етап от разработването на продукта. Тя смята, че те могат да бъдат полезни на по-ранен етап, скоро след първоначалната мозъчна атака, за да се определят най-успешните идеи.

“Ако успеете да намерите 20 или 30 души, които да оценят идеята ви, ще получите реален сигнал дали тя е добра или не”, казва Лора Корниш.

Може би никога няма да разберем какво е накарало Лари Пейдж да избере BackRub и да отхвърли други идеи. Но тези методи могат да помогнат на всички да се научат да определят проектите с най-голям потенциал.

Ако вложим повече усилия в първоначалния проект, вземем предвид най-добрите и най-лошите сценарии и оценим мненията на другите, можем да различим най-добрите решения и да инвестираме в развитието им.

Полезно

Leave a Reply