MyJob

Разговор със Снежина Сулева – Председател на Клуб на мениджъра

Няма човек, който поне веднъж да не е чувал твърдението, че младежите в днешно време са мързеливи, постоянно са на линия в социалните мрежи и не се интересуват за своето развитие. При това въпросното мнение често поставя под общ знаменател всички млади хора.

Подобен коментар стана причина нашият екип да се обърне към едни от най-изявените и амбициозни млади хора, които да разкажат за своето ежедневие, за мечтите си и цената, която плащат, за да ги следват. Днес разговаряме със Снежина Сулева – Председател на Клуб на мениджъра, организация към Факултета по икономически и социални науки на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Здравей, Снежина! Би ли разказала накратко за себе си – какво учиш, с какво се занимаваш през свободното си време, кои са интересите ти?

Казвам се Снежина и съм студент трети курс в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Уча „Бизнес мениджмънт“, специалност в направление “Администрация и управление” в един от най-големите факултети във втория по големина университет в страната ни.

През свободното си време обичам да прекарвам време със семейството ми и приятели, да гледам филми, да пътувам и да се разхождам сред природата. Така успявам да си почина от динамичното ежедневие, да събера сили и дори да намеря вдъхновение по повод организирането на събития за клуба.

Интересите ми са свързани с мода, социални мрежи, организиране на събития и не на последно място университета.

Как възникна идеята да станеш Председател на Клуб на мениджъра?

Част съм от “Клуб на мениджъра” още от първата ми година в университета. Една година бях PR на клуба и работих заедно с трима прекрасни колеги. Председателката на клуба тогава завършваше образованието си и трябваше друг да поеме нейното място.

За тези няколко месеца, в които бях част от клуба, смея да твърдя, че успях да се откроя и да покажа, че съм един отговорен човек, на когото може да се разчита. Така скоро бях посочена като кандидат за председател. С радост приех това, бих казала, предизвикателство за мен. Така вече две години съм Председател на най-успешния клуб в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.

По какъв начин ролята ти на Председател ти помага да се развиваш?

Най-много ми помага да се развивам не толкова ролята ми на Председател, колкото неговите членове и гост-лекторите, които каним. Защото те ни предават от своите знания и опит.

Като Председател на най-успешния клуб в целия университет аз се научих да бъда още по-отговорна, целеустремена, амбициозна, комуникативна и организирана.

Благодарение на клуба се срещнах с най-различни успели личности от бизнес средата. Запознах се с колеги от университета, с които работим заедно и изграждаме, надявам се, дългогодишни приятелства. Също така успявам да се докосна до хора от бизнеса, които са успели и предават своя ноу-хау на млади и амбициозни личности, каквато, смея да твърдя, съм и аз.

В България или в чужбина предпочиташ да се развиваш занапред?

Категорично в България. Искам да градя кариера и да трупам професионални успехи тук, в нашата страна. Смятам, че имам какво да дам на трудовия пазар в България и да помогна държавата ни да се развива.

Как виждаш себе си след 10 години?

Страхотен въпрос! Надявам се да съм създала едно прекрасно семейство и да съм поставила основите на една много успешна кариера. За мен семейството е много важно, затова не се притеснявам то да бъде мой приоритет, а след него да поставя кариерата си.

Именно затова казвам, че след 10 години бих искала да съм поставила основите на една успешна кариера, а любимите ми хора да са до мен, за да ме подкрепят. Да бъда един добър пример и вдъхновител за децата ми.

По въпроса за професионалната ми реализация и каква ще бъда тя след 10 години, мога да кажа, че за съжаление все още се лутам и не съм сигурна с какво точно искам да се занимавам. Преди исках да стана учител по икономическа дисциплина в гимназия, където да преподавам на подрастващите. Това все още е така, но през последните месеци в съзнанието ми започват да се прокрадват мисли за реализация като преподавател в университет или организатор на събития.

Покрай дейността в клуба и организирането на събития в мен започва да се появява желание да се занимавам с нещо подобно. Много ми харесва целия процес около организирането на някакво мероприятие. Динамиката през целия процес, до момента, в който се случи самото мероприятие. Общуването с хората и самото организиране на събития толкова много ми харесаха, че напоследък започвам да си се представям да работя именно това.

В същото време желанието ми да преподавам не отшумява. Затова ще се стремя да намеря баланса между тях колкото и странно да звучи.

Би било прекрасно, ако успея след 10 години да имам едно прекрасно семейство и успешна кариера като организатор на събития и преподавател в университет или училище.

Ще се радвам след 10 години отново да се видим по това време и да споделя дали това, за което сега си говорим, е факт.

Стискам палци да се случи! В този ред на мисли какво е посланието ти към младежите, които те първа търсят своя път към кариерното израстване?

Аз самата също търся пътя. Но това, което правя, е да не се колебая дали да предприема някоя крачка. Бих съжалявала, ако само разсъждавах, а не действах. Сигурна съм, че другите също биха съжалили.

Моето послание е – бъдете смели, целеустремени, амбициозни  и вярвайте в себе си! Можете да постигнете всичко, дори когато другите не вярват във вас. Важното е вие да вярвате в себе си! Дерзайте!

Интервю: Живка Аджеларова

Снимки: личен архив

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Как да развием себе си като личност на високо ниво?
Стажантските програми – защо са полезни?
Как италиански стартъп създаде алгоритъм за по-ефективно търсене на работа?

My Job, Кариера